Преди няколко дни ви разказахме за широколистните гори в България. Днес ще продължим нашия разказ, като ви представим и втория вид най-широко разпространени гори у нас - иглолистните гори. Те заемат 1/3 от площта на всички гори в България. По-голямата част (92%) от естествените иглолистни гори са разположени в планините при надморска височина над 1000 m. Това означава, че когато покоряваме планинските върхове, ще намерим иглолистните гори по-високо от широколистните.
Както можете да предположите, тези гори са съставени основно от иглолистни видове, а това са дървета, чийто листа са игловидни (т.е. приличат на иглици), от където идва и името им. При повечето не опадат през есента, листата им живеят от 3 до 9 години и никога не опадат едновременно. Ето защо те са зелени дори и през зимата. Игловидните листа при различните видове са закрепени към клонките по различен начин: при боровете са в снопчета по две, докато при смърча и елата са прикрепени единично за клонките.
В ствола и клоните на иглолистните растения има канали, пълни със смес от етерични масла и смола. При нараняване на дървото смолата изтича и затваря раната.
Друг характерен белег на иглолистните растения са шишарките - орган, в които се образуват семената на растенията. Шишарките имат разнообразна форма – яйцевидна (например при боровете), цилиндрична (например при смърчовете и елите), сферична (кипарис и др.).
Стъблата им обикновено са прави от основата до върха, а короните им най-често са конусовидни.
У нас се срещат 16 вида. Най-характерните за България са белият бор, черният бор, смърчът, елата, бялата и черната мура, клек и др. Белият бор е най-широко разпространеният иглолистен дървесен вид в България, след него се нарежда смърчът. Горите с преобладаващо участие на черен бор се класират трети по площ, като сравнително широко разпространение имат и горите с участие на обикновена ела.
Иглолистните дървета се използват от човека за добиване на ценна дървесина и смола. От смолата се извличат етерични масла, които се използват в парфюмерията и в медицината.
Иглолистни дръвчета се използват и за Коледни елхи. Но елите и смърчовете, които украсяваме за Нова година не се секат безразборно в горите, а се отглеждат в специални условия на определени места, за да радват малки и големи по време на празниците.
Както и широколистните, така и иглолистните се използват за залесяване и озеленяване. По планинските склонове хората засаждат иглолистни дървета и храсти с добре развита коренова система, която прониква дълбоко в почвата и я укрепва. Също така корените задържат голямо количество вода в почвата, която попада там по време на обилни валежи и при топенето на снеговете. Така иглолистните растения по склоновете на планините ни предпазват от наводнения.
Най-старото иглолистно дърво в България е Байкушевата мура, за която Ви разказахме преди няколко дни в нашата приказка за вековните дървета.
Най-старото иглолистно дърво в Света е дървото Матусал (дълговечен бор). То е на възраст над 4850 години и се намира в щата Калифорния в САЩ.
Автор на снимките: Иван Стойнев - ДГС Благоевград
Коментари
Публикувай коментар