РДГ Пазарджик | Документи

Във връзка със зачестили сигнали за извършване на нарушения, свързани с незаконна сеч в земеделски земи, считаме за АКТУАЛНО да Ви предоставим следната информация:

Политиката на Изпълнителна агенция по горите във връзка с темата се основава на законовата рамка, която определя правомощията на лицата, ангажирани с опазването на земеделските земи. 

Служителите на Регионалните дирекции по горите провеждат дейности по контрол на опазването на горските територии, съгласно правомощията си, определени в Закона за горите и съгласно допълнителни указания, които следват законовите механизми за реакция на подобни нарушения.  

Като доказателство за това предоставяме кратка ретроспективна фактология на направеното досега.

С писмо на изпълнителния директор, инж. Александър Дунчев до регионалните дирекции по горите /ИАГ/23064/20.09.2021 г./ е разпоредено организирането на срещи с представители на общините, в района на дейност на РДГ. Съгласно разпореждането акцент на срещите следва да бъдат изискванията, заложени в ЗОСИ и Правилника по неговото прилагане, касаещи издаването на разрешителни за отсичане на дървета и храсти в земеделски земи, както и на разпоредбите на чл. 83, чл. 84 и ал. 49 от Закона за горите. 

В писмото изрично се подчертава, че ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ НЕ Е КОМПЕТЕНТНА ИНСТИТУЦИЯ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗОСИ!!!!! 

Тези указания многократно са преповтаряни и към днешна дата. Включително ИАГ не веднъж е обръщала внимание на кметовете на общини за изричното ограничение по чл. 33 от ЗОСИ, съгласно който не се разрешава отсичане или изкореняване на дървета, които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета. 

Следвайки политиката, свързана с опазване на горите, подобна кореспонденция и срещи се провеждат до настоящия момент. Като резултат, към днешна дата, има общини, в които са издадени заповеди за отмяна на всички текущи разрешителни за сеч и за упражняване на строг системен контрол, относно издаването на превозни билети и произхода на експедираната дървесина. /описаните заповеди са качени на официалната интернет страница на Община Антоново на следния линк:

https://antonovo.bg/?page_id=1974

Единствените механизми, с които Агенцията разполага е да продължава усилията за увеличаване броя и площта на имотите, чието предназначение се променя от земеделска в горска територия, по указания в Закона за горите ред. Призоваваме всички собственици на земеделски земи с характеристика на гора - общини, физически и юридически лица да предприемат стъпки към такава процедура, тъй като това е единственият начин тези територии да бъдат устойчиво стопанисвани и контролирани.  

За 2022 г. до настоящия момент са издадени 233 административни акта по реда на Закона за горите за промяна на предназначението от земеделска в горска територия на поземлени имоти с обща площ 90 000 дка, собственост на общини, физически и юридически лица, както и на държавата. 

Писмото на инж. Александър Дунчев вижте в прикачения файл. 

Изпълнителна агенция по горите е една от първите администрации, която предоставя достъп до информация от електронната си система и възможности за граждански контрол. Изпълнителна агенция по горите винаги е предоставяла максимална публичност не само на действията и процесите по контрол върху горските територии, но и по отношение на заявленията за достъп до обществена информация.

От началото на годината са постъпили 27 заявления по реда на достъп до обществената информация като достъп е предоставен по 25 от тях. Две от заявленията са получили отказ. За да бъдем максимално полезни решихме да предоставим професионално мнение и отговор на въпроса: 

Как да поискаме достъп до обществена информация, съобразно Закона за достъп до обществена информация. Говорят юристите. 

Производството започва с подаване на заявление от заинтересовано лице, като следва да се посочат трите имена на заявителя, съответно наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, адрес за кореспонденция със заявителя.

Когато се иска информация, засягаща трети лица, органът е задължен да направи преценка относно степента на защита на правата на третите лица и надделяващия обществен интерес. Обикновено надделяващ обществен интерес, който да надскочи отказ на третото лице се преценява тогава, когато заявлението е подадено от представител на медии, неправителствени организации или лице, което представлява голяма група от обществото и неговото искане ще послужи за формиране на мнение на широк кръг от хора. Когато заявлението е подадено от физическо лице за формиране на лично мнение, обикновено съдебната практика не приема надделяващ обществен интерес. Поради това при подаване на заявление от лица, които са част от гореизброените групи е добре те да се идентифицират като такива и да се позоват на обществен интерес, за да получат исканата информация. 

Друг важен момент е начина на формиране на искането. Следва въпросите да са ясни и точни, да се отнасят до конкретна информация, която се събира, обработва и съхранява у задължения орган, а не да предполага създаването на информация за целите на конкретно искане. Във втория случай е много вероятно да се постанови отказ.

Не на последно място трябва да се отбележи, че документите, които служат за подготовка на крайни актове на административен орган сами по себе си не представляват обществена информация по смисъла на закона, освен ако не са толкова съществени, че да могат самостоятелно да послужат за формиране на мнение за дейността на дадена организация.

Експертна група от Института за гората при БАН е извършила обследване на три насаждения от зимен дъб в района на с. Каравелово в Средна гора, засегнати от проливните дъждове в средата на септември 2022 г. В лабораторни условия е направен микробиологичен анализ, на база на който е изготвено независимо становище до Изпълнителна агенция по горите с констатации и препоръки.

Учените от БАН са констатирали, че и трите насаждения, в които е провеждана т.нар. санитарна сеч, са в много лошо здравословно състояние. Всички дървета имат суховършия, които засягат от 20 до 80% от короните, а средното обезлистване е повече от 60%. Установени са повреди от Armillaria mellea, Ophiostota quercus, Аgrilus biguttatus, Phellinus igniarius, Agrilus biguttatus и др. Становището на учените е, че развитието на гъбни патогени и нападения от насекомни вредители по стъблата и клоните изисква задължително провеждане на санитарни и възобновителни сечи и в трите насаждения.

Според техните наблюдения не са разкрити никакви индикации за неправилно стопанисване на обследваните горски насаждения. Влошаването на здравословното състояние е започнало преди не по-малко от 10-20 години, което показва, че предвидените санитарни мероприятия са навременни и адекватни.

В района на обследването не са забелязани каквито и да е лесовъдски нарушения в горите. Учените подчертават, че в горната част на водосбора, на стръмни терени, под влияние на проливните дъждове са възникнали множество свлачища. Най-силни повреди са наблюдавани не в младите и възобновени горски участъци, а в най-склопените, пълнодървесни, с най-висок запас и липса на ползване гори. В тях под въздействие на тежестта на дървостоя, при наличието на обилна водна възглавница над основната скала, е отключен свлачищен процес с огромно количество изкоренени дървета, който дава начало на катастрофалното наводнение в долната част на водосбора и района на бедствието.

Във връзка с излъчени в публичното пространство репортажи за незаконна сеч в землищата на село Писарово, община Искър и село Бреница, община Кнежа, област Плевен, Ви представяме следната информация. 

Показаните кадри и снимков материал са от периода 2019 – 2022 г. и показват вече установени и санкционирани от Регионалната дирекция по горите – Ловеч нарушения. 

Горските територии в цялата област Плевен са разпръснати между земеделските земи, голяма част от които са с характеристика на гора. Излъченото видео в репортажа показва сеч именно в земеделски земи с характеристика на гора.  

За земеделски земи, въпреки че имат характеристика на гора не може да се приложи нормативната уредба за горите, преди да бъде сменено предназначението им. В случая не са спазени разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество, където горските служители нямат правомощия. Основният процент констатирани извършени нарушения в района на област Плевен са именно в земеделски земи с характеристика на гора.  

Разрешаването на сечи в гори в земеделски територии по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество позволява те да бъдат извършвани без прилагането на лесовъдски правила при планиране и извеждане на сечите. 

Точно по тази причина, продължават усилията на Агенцията по горите за увеличаване броя и площта на имотите, чието предназначение се променя от земеделска в горска територия, по указания в Закона за горите ред. За последните две години повече от двадесет и пет общини в страната са увеличили горските си територии като са предприели процедура за промяна на предназначението на земеделски имоти с характеристика на гора в горски територии.  

Призоваваме всички собственици на земеделски земи с характеристика на гора - общини, физически и юридически лица да предприемат стъпки към такава процедура, което ще позволи устойчиво стопанисване и контролиране на териториите.  

В цитираните землища, частни и общински горски имоти, където може да бъде приложен Закона за горите има упражнен контрол по опазването на територията като са съставени актове за установени нарушения на Закона за горите, както и са издадени наказателни постановления. За случай на системен нарушител с 24 акта по Закона за горите е уведомен Районен съд Кнежа за преценка за налагане на безвъзмезден труд. 

Припомняме, че съгласно Закона за горите, ангажимент за опазването на горската територия е на собственика на имота.  

В област Плевен има  11 общини и повече от 130 населени места. Общо за този район Регионална дирекция по горите - Ловеч има назначени три екипа с по двама горски инспектори, които извършват обходи на горската територия по график. В тази връзка отново подчертаваме, че само в горски територии могат бъдат провеждани лесовъдски мероприятия, които позволяват устойчиво стопанисване на гората, което включва и осъществяването на контрол.

Във връзка с настъпилия активен период за снабдяване с дърва за огрев, за предстоящия отоплителен сезон, напомняме на всички потребители, че:

    При получаване на дървесина следва да Ви бъде предоставен оригинал на превозен билет;

    Превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка.;

    Необходимо е описаните в превозните билети реквизити (адрес, получател, вид и количество дървесина) да съответстват с Вашите данни и доставената Ви дървесина;

    Превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години;

    Достоверността на превозните билети, може да бъде установена, чрез електронен адрес: www.tickets.iag.bg или на ел. адрес: www.iag.bg, модул „Регистри“, раздел „Превозни билети“;

    В случай на установени несъответствия и/или при наличие на съмнения за нерегламентирани действия с дървесина, Ви молим да подавате сигнали на единен европейски номер 112, с цел извършването на своевременна проверка от компетентни длъжностни лица в структурите на Изпълнителна агенция по горите.

От страна на Изпълнителна агенция по горите и нейните регионални структури, продължава засиленото осъществяване на контрол върху дейностите в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти, като по места са организирани и съвместни акции със служители от структурите на МВР.

Само за периода на месец август са извършени над 2700 бр. проверки по спазването на горското законодателство, съвместно със служители на МВР. През този период са образувани над 130 административнонаказателни производства, с които са задържани над 411 пр. куб. м. дърва за огрев, 30,70 пл. куб. обла строителна дървесина, 10 бр. моторни превозни средства, 2 бр. коне, 7 бр. каруци и 3 бр. моторни превозни средства.

По информация на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)  от началото на юли до момента са регистрирани 55 горски пожара. Те са засегнали обща площ от 4 586 дка горска територия, от които 1 252 дка иглолистни и 2 589 дка широколистни гори, 102 дка смесени насаждения, 143 дка треви и незалесени горски площи. 1 377 дка са пораженията само от последния пожар над село Калугерово. 

Агенцията сигнализира министъра на земеделието д-р Иван Иванов за повишената опасност от пожари. Сред водещите причини за възникването им е косенето на ливади, което е и причина за издаването на забраната за тези дейности в следващите дни. ИАГ е държавен контролен орган и следи пожароопасната обстановката в страна и информацията, свързана с повишаване на  опасността от  възникване на пожари в горите. Поради високите температури през последните дни, липсата на валежи, обстановката в страната се усложни и рискът от възникване на пожари достигна екстремни стойности. Прогнозата е запазване на високите температури и тенденцията за трайно засушаване, поради това е наложително да се предприемат мерки за намаляване на опасността от възникване на горски пожари. Това налага спиране на земеделски дейности, като косене с машини и палене на стърнища, като едни от често срещаните източници на опасност за причиняване на пожари. 

С цел опазване на земеделските и горски територии, Министърът на земеделието е издал на 22 юли 2022 г. Заповед за забрана за косене на тревата, машинно почистване (мулчиране), включително и почистване на храсти през периода от 25.07.2022 г. до 07.08.2022 г., включително. 

При неспазване на Заповедта ще бъдат налагани глоби или имуществени санкции.

Министерство на земеделието и Изпълнителна агенция по горите отправят отново апел към всички граждани да бъдат с повишено внимание и да спазват противопожарните правила при пребиваване в горските територии, както и в непосредствена близост до тях.

Становището на АДВБ, както и изразената от ИАГ позиция по него, може да видите в прикачените файлове

Становища и предложения относно изменения и допълнения в Закона за горите и подзаконовата му уредба и др., както и предложения за концептуални промени в Закона за горите, постъпили във връзка със заповед № РД49-243/10.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е определена работна група със задача да изготви предложения за неотложни промени на Закона за горите, както и да обсъди и изрази становище по постъпили до приключване на работата й предложения.